Сайт "FODMAP диета при IBS"

Здравейте,

Това е линк към сайта ми за FODMAP диетата за хора с IBS.
http://majamarkova.wix.com/fodmap-diet-ibs

В него има блог, където ще продължа да публикувам статии и рецепти за заболяването.

Така информацията ще бъде по-лесно представена за Вас.

Бананите - проблем ли са при хора с IBS?

Кои банани са разрешени от FODMAP диетата?

Различните видове банани и такива в различни етапи на зрялост, може да съдържат различни нива на фруктоза. Това означава, че е важно да се знае кои банани са с нисък FODMAP и са подходящи за ядене при хора с IBS. Monash University е тествал два вида банани – „sugar banana” и „common banana”. В този пост няма да превеждам наименованията на различните сортове банани, защото в различните страни са известни под различни наименования.

Кой е „common banana”?

Най-срещаният банан в световен мащаб е „Cavendish bananas”. Тези банани често се продават под имената William, Grande Nain и Valery (Growables, 2015). Те са е средно до големи по размер (много по-голями, отколкото „sugar banana”). Неузрелите бананите имат зелена обвивка, която когато узрява преминава в жълт цвят (Growables, 2015 г.).

Дали „common banana” са с нисък FODMAP?

И двата вида твърди и узрели банани се считат за такива с нисък FODMAP (Monash University App, 2014 г.). Когато „common banana” узрява, нишестето се превръща в няколко типа захар (захароза, фруктоза и глюкоза). Един напълно узрял банан (жълт с няколко кафяви петна) е  фруктоза - 14%,  глюкоза - 20% и  захароза - 66 % (Adão R. & Glória M, 2005). Според изследване, фруктозата и глюкозата, като съотношение в узрелите банани остава в равновесие (Adão R. & Glória M, 2005;. Fils-Lycaon, 2011), което означава, че се смята, че са с нисък FODMAP. Въпреки това трябва да консумирате само препоръчителния грамаж  - един среден банан (100 гр). Ако изядете повече от 100 гр тогава може да претоварите храносмилателната си система със захар и да малоабсорбирате фруктозата, водещо до появата на симптоми на IBS. Един голям „common banana” може да тежи повече от 100 гр, това означава, че ще трябва да не го изяждате целия.

Кой е „sugar banana”?

„Sugar banana” често са наричани Lady Fingers, Fig bananas, Finger banana, Date bananas or Sucrier bananas  (Growables, 2015; TERRAIN, 2015).

Тези банани са в диаметър около 2,5 см и дълги - 10 см (по-къси и по-дебели, отколкото „common banana”?) (Growables, 2015; TERRAIN, 2015). Обвивката им е тънка и те са по-сладки от обикновените банани. „Sugar banana” първоначално са зелени и пожълтяват, когато узреят.

Наименования на „Sugar bananas”

Англия	Испания	Франция	Антилски острови
Lady Fingers	Dedo de Dama	Banane-figue	Banane figue sucrée
Fig Banana	Dátil	Banane mignonne	Banane doigt de dame
Finger Banana	Niño	Figue sucrée	Banane naine
Date Banana	Bocadillo		Banana ficaire
Sucier Banana	Mancies		Banana “Sucrier”
	Plátano Roatan
	Cambur Titiaro

( Growables, 2015)

Дали „sugar bananas” са с нисък FODMAP?

Един „sugar bananas” (среден размер - 56 гр) се счита за нисък FODMAP (Monash University App, 2014 г.). Въпреки това, когато банана узрява нивото на фруктоза се увеличава над нивото на глюкозата. Това означава , че  презрелия банан съдържа излишък от фруктоза и се счита за висок FODMAP (Monash University App, 2014 г.).

В заключение

 „Common banana” добре се понасят при хора с IBS, но ако решите да пробвате „sugar  banana” не забравяйте да го ядeте, преди да е узрял, за да избегнете високите нива на фруктозата.

Използвана литература:

1. Growables. Banana Varieties . Growables: Grow Florida Edibles. 2015. Retrieved from:http://www.growables.org/information/TropicalFruit/bananavarieties.htm#AAA. Retrieved on: 2015-06-21. (Archived by WebCite^® at http://www.webcitation.org/6ZRr2KG0J)

2. Monash University App. Food Guide. The Monash University Low FODMAP Diet App. 2014: Edition 4.  Retrieved from :http://www.med.monash.edu/cecs/gastro/fodmap/iphone-app.html. Retrieved on: 2015-05-25. (Archived by WebCite^® at http://www.webcitation.org/6Wog73c8B)

3. The Fruits of Life. Bananas – Lady Fingers. The Fruits of Life. 2015. Retrieved from:http://www.thefruitsoflife.com.au/product.asp?pid=36. Retrieved on: 2015-06-21. (Archived by WebCite^® at http://www.webcitation.org/6ZRs3Qupe)

4. TERRAIN. Banana (Lady Finger) Musa acuminata . Taranaki Educational Resource: Research, Analysis and Information Network. 2015. Retrieved from:http://www.terrain.net.nz/friends-of-te-henui-group/exotic-trees/banana-lady-finger-musa-acuminata-lady-finger.html. Retrieved on: 2015-06-21. (Archived by WebCite^® at http://www.webcitation.org/6ZRqTF88W)

5. Adão R. & Glória M. Bioactive amines and carbohydrate changes during ripening of `Prata’ banana (Musa acuminata × M. balbisiana). Food Chemistry. 2005: Volume 90: Issue 4. 705-711. Retrieved from:http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S030881460400384X. Retrieved on: 2015-06-22. (Archived by WebCite^® at http://www.webcitation.org/6ZUAwQ8i2)

6. Fils-Lycaon B., Julianus P., Chillet M., Galas C., Hubert O., Rinaldo D., & Mbéguié-A-Mbéguié D.. Acid invertase as a serious candidate to control the balance sucrose versus (glucose + fructose) of banana fruit during ripening. Scientia Horticulturae. 2011: Volume 129: Issue 1. 197-206. Retrieved from:http://publications.cirad.fr/une_notice.php?dk=560052. Retrieved on: 2015-06-22. (Archived by WebCite^® at http://www.webcitation.org/6ZUChaUnw)

Как да си спестим време и да се справяме с FODMAP готвенето?

За много от нас е изключително трудно да съвместим ежедневието си с ниското FODMAP меню. За това трябва да мислим не ден за ден, а в перспектива. Трябва да планираме храненията си много добре и едновременно с това да разполагаме с варианти за бързо FODMAP меню. След като всеки разгледа рецептите си, ще установи, че вътре има много неща, които могат да се направят набързо. Например да имате в наличност безглутенов хляб, консерва с риба тон и някакви зеленчуци за салата. Да си сварите две яйца и да ги консумирате със салата и безглутенов хляб. Да си направите набързо корнфлейкс накиснат в безлактозно мляко. Тафу с печени зеленчуци или сурови на салата и безглутенов хляб. Примерите са много.

По важният момент е с останалите хранения. Например тъй като дозите са малки можете в почивните дни да си опечете на скара зеленчуци в по-големи количества и да ги ползвате през цялата седмица. Така правя и с ориза и киноата – сварявам количества за цяла седмица. Може да постъпите така и с месото или кюфтета например. Може да се направят и няколко храни и да се редуват през седмицата. Използвайте за това почивните си дни или свободното си време и тогава във всеки момент в който отворите хладилника ще имате вариант за поне няколко хранения.

Купете си шунка Печен бут на Тандем, краве масло и сладко от ягоди. Филия безглутенов хляб с масло и шунка (или вместо шунка сладко от ягоди) с чаша сок изцеден от моркови е също вариант за бързо хранене. Така можете да си направите и сандвичи за път и да си купите с тях малка кутийка с бадемово мляко (то не се държи в хладилник, когато е запечатано) вместо сока от моркови.

Сандвичи с безглутенов хляб и кайма със салата също са бърз вариант за хранене.

Сварени макарони с някаква гарнитура също са добра идея.

Искам да поясня и разбия един мит за готвените храни и това, че като нямате време и не ядете готвено се запичате повече. Може да се запечете например от стреса, че бързате и нямате време. Не е вярно, че готвените храни са по-малко запичащи, но има едно условие. Истината е в баланса на разхлабващите и запичащи елементи в менюто ви. Тоест може да ядете суха храна, но тя трябва да съдържа разтворими фибри (плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни – киноа, пълнозърнест ориз). Тогава няма никакво значение дали е течна или суха. Организма сам всмуква необходимото му количество вода от организма. В такъв случай обаче е много важно да пиете през деня поне 1,5-2 литра вода, за да има от къде да я всмуче, разбира се. Важно е винаги, когато ядете по-бързи, но запичащи храни, да добавяте салата или сок от моркови или сок от един домат или безлактозно мляко или бадемово мляко. Трябва да поддържате баланса в храненето си. Ако сте със запек да наблягате на разхлабващите храни, ако сте със разстройство – на запичащите. Този баланс си е лично ваш ангажимент, напълно постижим е и трябва да се научите постепенно сами да го регулирате с храната. Вариант в който ядете каквото ви попадне и ползвате ту разхлабителни, ту запичащи лекарства не е решение за хора с IBS. Така само влошавате заболяването си.

Замислете се над това предварително планиране и разгледайте рецептите, които съм ви дала. Така ще ви хрумнат и много други варианти с които да улесните храненето си на тази диета.

Как се диагностицира Синдром на раздразненото черво?

             Синдромът на раздразнено черво (Irritable Bowel Syndrome – IBS) е най-честото чревно заболяване, което влошава ежедневието на милиони хора по света. За съжаление, често остава неразпознато, което обрича болните на постоянно страдание.

Поставянето на диагнозата на хронично заболяване, може да бъде предизвикателен процес. Разбирането за това какви симптоми търсят лекарите и какви медицински тестове са необходими е първата стъпка за получаване на диагноза за синдром на дразнимото черво (IBS). Редица други заболявания може да имитират синдрома на раздразнено черво – по тази причина самодиагностицирането и самолечението крият сериозни опасности.

IBS може да се диагностицира с помощта на комбинация от критериите от Рим (IBS Rome III criteria, 2006), както и чрез отхвърляне на други стомашно-чревни разстройства.

Какви са критериите от Рим?

Според IBS експерти, критериите от Рим се считат за 98% точен метод при идентифициране на пациенти с IBS (Spiegel, 2010).

 Критериите, са:

Наличие на епизодична коремна болка и/или дискомфорт в поне 3 дни месечно за последните 3 месеца в съчетание с две или повече от следните:

1. Поне частично облекчаване след изхождане или изпускане на газове

2.      Начало на оплакванията свързано с промяна в честотата на изхождане

3.      Начало на оплакванията свързано с промяна във формата(външния вид) на изпражненията

Критериите трябва да са изпълнени за последните 3 месеца, а началото на симптомите да е поне 6 месеца преди поставяне на диагнозата.

Дискомфорт означава неприятно усещане, което не може да се определи като болка.

Критериите от Рим имат висока специфичност, но сравнително ниска сензитивност. Това означава, че до 1/3 от пациентите не отговарят на посочените изсиквания, въпреки че имат IBS.
Диагнозата на заболяването е по-сигурна при начало на оплакванията преди повече от 2 години и при нормален резултат от кръвните изследвания.

Критериите за IBS (IBS Rome IV criteria) са обсъждани през декември 2014 г. и се очаква да бъдат публикувани за употреба от средата на 2016 г.

Изключване на алармиращи симптоми.

За поставяне на диагноза IBS е задължително изключването на алармиращи симптоми:

• Необяснима загуба на тегло
• Установена анемия при лабораторните изследвания
• Наличие на видима кръв в изпражненията и/или положителен тест за окултно кървене
• Наличие на нощни симптоми, събуждащи пациента от сън – коремна болка, диария
• Начало на симптомите след 50-годишна възраст
• Наличие на кръвни родственици с рак на дебелото черво, възпалителни чревни заболявания, глутенова ентеропатия
• Повишена телесна температура
• Скорошно пътуване в чужда страна, която е ендемична за паразитни заболявания
• Скорошна употреба на антибиотици
• Наличие на артрит, кожни или други нарушения установени при физикален преглед от лекар
• Белези или симптоми на малабсорбция
• Белези или симптоми на нарушена функция на щитовидната жлеза

При наличие на алармиращ симптом са необходими допълнителни изследвания, определени от лекаря. Важно е да се знае, че други заболявания може да имитират IBS, което да доведе до забавяне на тяхната диагноза и лечение. (http://chervobg.com/, д-р Стефан Митев)

Има ли някакви тестове, които да диагностицират непоносимост към някои FODMAP групи?

Ако сте били диагностицирани със синдром на раздразнените черва (IBS), вашият лекар може след това да ви каже, дали ниската FODMAP диета е най-правилното решение за вас. Ако се препоръчва ниска FODMAP диета, той ще ви постави на FODMAP елиминираща диета за 2 до 8 седмици (Monash University App, 2014; Shepherd Works, 2015 г.). След това диетолог ще направи преглед на напредъка ви и ще ви помогне да тествате различните FODMAP групи (Monash University App, 2014; Shepherd Works, 2015 г.). Вашият диетолог след това може да ви посъветва кои храни и колко можете отново да се въведете в диетата си. Този метод е най-ефективният начин да се тестват нивата на толерантност към всички FODMAP групи. Освен това, могат да се извършват в болница и дихателни тестове, за да се идентифицират, ако имате малоабсорбация на лактоза, фруктоза или сорбитол. Тестът работи чрез измерване на количеството на газ (водород и / или метан) във вашият дъх след консумация на един от тези FODMAP захари (Monash University App, 2014; Shepherd Works, 2015 г.). Ако има значително повишаване на единия или и два от тези газове след това може да бъде потвърдено, че сте с малоабсорбация, на конкретния вид FODMAP (Monash University App, 2014; Shepherd Works, 2015 г.) Въз основа на резултата диетологът след това може да ви помогне да промените вашата диета и да тествате останалите FODMAP групи.

Има ли и други тестове за хранителна непоносимост, които могат да се използват?

Вашият лекар може да използва IgE кръвен тест, кожен тест или други тестове на  храни, за да провери дали имате хранителна алергия (BDA, 2014 г.). Тези тестове е много малко вероятно да са положителни, ако имате само чувствителност към определени храни (това се случва, когато тялото ви реагира на определена храна, но тя не е свързана с имунната реакция на системата).

Има ли някакви тестове, които трябва да се избягват, когато диагностициране непоносимостта към храни?

За много тестове за хранителни непоносимости липсват достатъчно научни доказателства и не са добри диагностични инструменти за диагностика на хранителна непоносимост.

Ето и някои от тестовете, които не са препоръчани от медицински специалисти:

IgG кръвни изследвания (IgG4, York Тест, IgG Раст / ELISA тестване). Тези кръвни тестове търсят IgG антитела, присъстващи в кръвта, а резултатите от изпитванията твърдят, че ако има увеличение на IgG антитела към определена храна това означава непоносимост към тази храна (BDA, 2014; Gavura 2012;. Stapel и др, 2008 ). Не съществуват твърди доказателства в подкрепа на тази теория (BDA, 2014; Gavura, 2012 г.).

Кинезиология се основава на убеждението, че когато имате непоносимост към дадена храна тя създава енергиен дисбаланс, който може да бъде идентифициран чрез мускулен тест (BDA, 2014 г.). Не съществуват твърди доказателства в подкрепа на тази теория (BDA, 2014; Gavura, 2012 г.).

Анализ на коса / когато косата е изпратена за анализ и лабораторните и енергийните полета са сканирани се търсят дисбаланси (ИАЛ, 2014). Това е един недоказан метод за алергия и непоносимост към храни и няма научна основа (BDA, 2014; Gavura, 2012 г.).

Electro-(Vega test) този тест измерва електромагнитната проводимост в организма с вярата, че ако имате непоносимост към дадена храна това ще доведе до промени в електромагнитната проводимост (BDA, 2014 г.). Научните изследвания показват, че този тест не е научно обоснован (BDA, 2014; Gavura, 2012 г.).

Моля, консултирайте се с Вашия лекар, ако мислите, че имате IBS. Предполага се, че вашият лекар ще бъде в състояние да определи дали е IBS, или друго заболяване, което допринася за вашите симптоми. След това Вие и Вашият лекар ще можете да обсъдите възможностите за лечение и тестване за хранителна непоносимост,  да ви помогне да управлявате вашите симптоми.

Какво е инулин и как влияе на FODMAP диетата?

Инулинът е подъл FODMAP, тъй като той обича да се скрие в храни, при които не бихме си помислили да го търсим! Преди да можем да обсъдим, къде можем да го срещнем ние трябва да разберем какво еинулин.

Какво е инулин?

Думата  инулин произхожда от латинското название на белия оман (Inula helenium L.), в чийто корени е била открита съставката. От биохимична гледна точка, инулинът представлява  полимер на фруктозата и в зависимост от дължината на полимерната му верига се разграничават отделните му видове. Инулинът е вид полизахарид, който се намира в много видове растения, като и те го използват за съхранение на енергия (Roberfoid, 2005). Инулинът също принадлежи към диетичните фибри, известни като фруктани, които са класифицирани като несмилаеми въглехидрати (Monash University App, 2014; Roberfoid 2005; Shepherd & Gibson 2006). Можем да определим инулина, като  вид полизахарид, който се използва в  хранителната индустрия,  за да подобри вкуса и консистенцията на нискомаслените храни, както и на тези с ниско съдържание на захар в тях. Може да се използва и като заместител на висококалорични съставки като захар, брашно или мазнини.

Фруктаните са класифицирани като олигозахариди във FODMAP акронима и може да предизвикат храносмилателни проблеми при хора със синдром на раздразненото черво (IBS) (Monash University App, 2014; Shepherd & Gibson, 2006). Инулинът причинява проблеми, тъй като не се абсорбира в тънките черва, което означава че, когато достигне дебелото черво той ферментира от бактериите в него и може да доведе до подуване на корема, болки в корема, газове и диария (Monash University App, 2014; Shepherd & Gibson, 2006 ).

Защо се препоръчва консумация на инулин при хора които не страдат от IBS?

Може би се чудите защо консумацията на инулин се препоръчва, ако той причинява толкова много пролеми. Ами при хора, които не страдат от IBS, инулинa действа като функционална храна и може да бъде от полза за тях (Shepherd & Gibson, 2006; Roberfoid, 2005; Saad et al., 2013). Изследванията показват, че инулина може да има пребиотичен ефект върху чревните бактерии (Saad et al., 2013;. Roberfoid, 2005). Пребиотиците са храни или вещества, които насърчават растежа на полезните  бактерии (Sproule-Willoughby, 2013 г.). Това означава, че инулина може да помогне за увеличаване на полезните бактерии в дебелото черво, както и да намали или да спре растежа на патогенните бактерии (Saad et al., 2013.). Инулинът като пребиотик помага за:

• увеличаване на количеството на калций и минералите, които се абсорбират от храните;

• поддържане на здрава имунна система;

• облекчаване и намаляване на чревните проблеми(Saad et al., 2013;. Roberfoid, 2005 г.).

Инулинът може също да намали запека чрез увеличаване на количеството на фибри. Това става чрез увеличаване на фекална биомаса и увеличаването на водното съдържание на изпражненията (Roberfoid, 2005).

Къде се среща инулина?

Инулинът естествено се среща в различни плодове, зеленчуци и зърнени храни, като например корен от цикория, земна ябълка, пшеница, ечемик, лук, праз, чесън, аспержи, корен от глухарче и бананите (Franck, 2002; Moshfegh и др. 1999; Roberfoid, 2005). Имайте впредвид, че нивото на инулин в бананите не е проблем на ниската FODMAP диетата, но при някои хора на тази диета оказва негативно влияние.

В кои обработени храни има инулин?

Инулинът е с неутрален вкус, което означава, че може да се използва като заместител на захарта, мазнините, брашното  или като фибри в преработените храни без да променя вкуса им (Franck, 2002). Най-много инулин се извлича от корен от цикория (Franck, 2002). Инулинът често се добавя към млечните продукти, замразените десерти, диетичните продукти и други заместители на храни, масла за мазане, печени зърнени закуски или хляб, лекарствените таблетки и добавки, както и много други продукти (Franck, 2002).

Как инулина може да се маскира, за да не се споменава в етикетите на храните?

Трябва да се проверяват етикетите на продуктите за инулин, корен от цикория, екстракт от корен от цикория и фибри от корен от цикория, за да се уверите, че не се промъква във вашата ниска FODMAP диета чрез преработените храни. Също така имайте впредвид, че инулина също може да бъде етикетиран като диетични фибри (Food Navigator, 2001; GF Gluten Free, 2015 г.).Ако сте на FODMAP диета трябва да не приемате инулин. Препоръчително е, да намалите размера на фруктаните (включително инулин), които консумирате, когато сте на FODMAP диета (Monash University App, 2014; Shepherd & Gibson, 2006). Това означава, че трябва да се избягват храни, които съдържат инулин и да се избегнат продукти с добавен инулин (Monash University App, 2014; Shepherd & Gibson, 2006).

Article References:

1. Roberfroid, M. Introducing inulin-type fructans. British Journal of Nutrition. 2005: Volume 93. 13-25. DOI: 10.1079/BJN20041350. Date retrieved 2014/03/09. Retrieved from http://journals.cambridge.org/action/displayAbstract?fromPage=online&aid=922552&fileId=S0007114505000759

2. Monash University App. Reading Labels for FODMAPs & A Short History of FODMAPs. The Monash University Low FODMAP Diet App. 2014: Edition 4. Date retrieved: 2015-03-05. Retrieved from: http://www.med.monash.edu/cecs/gastro/fodmap/iphone-app.html. Accessed: 2015-03-05. (Archived by WebCite^® at http://www.webcitation.org/6Wog73c8B)

3. Shepherd, S., & Gibson, P. Fructose Malabsorption and Symptoms of Irritable Bowel Syndrome: Guidelines for Effective Dietary Management. Journal of American Dietetic Association. 2006: Volume 106: Issue: 10. 1631 to 1639. DOI: 10.1016/j.jada.2006.07.010. Retrieved on 2014/03/09. Retrieved from http://www.andjrnl.org/article/S0002-8223%2806%2901704-4/ppt

4. Saad, N., Delattre, C., Urdaci, M., Schmitter, J., & Bressollier, P. An overview of the last advances in probiotic and prebiotic field. LWT: Food Science and Technology. 2013: Issue 50. 1-16. Retrieved on 2014/03/09. DOI: 10.1016/j.lwt.2012.05.014. Retrieved from http://dx.doi.org/10.1016/j.lwt.2012.05.014

5. Sproule-Willoughby, K.. The difference between prebiotics and probiotics. Livestrong. 2013/10/05. Retrieved from:http://www.livestrong.com/article/335114-the-difference-between-probiotic-prebiotic/. Date retrieved: 2015-03-08. (Archived by WebCite^® at http://www.webcitation.org/6WtEt3tAb)

6. Franck, A. Technological functionality of inulin and oligofructose. British Journal of Nutrition. 2002: Volume 87. 287-291. DOI: 10.1079/BJN/2002550. Date retrieved 2014/03/09. Retrieved from www.journals.cambridge.org/action/displayAbstract?fromPage=online&aid=906556&fileId=S0007114502001083

7. Moshfegh, A., Friday, J., Goldman, J., Chug Ahuga, J. Presence of Inulin and Oligofructose in the Diets of Americans. Journal of Nutrition. 1999: Volume 129: Issue 7. 1407-14011. Date retrieved 2015-03-08. Retrieved from http://jn.nutrition.org/content/129/7/1407S.full

8. Food Navigator. New labelling law for inulin in the UK. Food Navigator. 2001-02-27. Retrieved from :http://www.foodnavigator.com/Policy/New-labelling-law-for-inulin-in-the-UK. Retrieved on: 2015-08-27. (Archived by WebCite^® at http://www.webcitation.org/6b6uRVCzH)

9. GF Gluten Free. Food Labeling Laws – Australia / NZ . GF Gluten Free. 2015. Retrieved from:http://www.gf-glutenfree.com/food-labeling-australianz. Retrieved on: 2015-08-27. (Archived by WebCite^® at http://www.webcitation.org/6b6upy2jm)

Относно антидепресантите и методите за лечение на IBS

За съжаление нещата не са толкова прости колкото ги описват повечето специалисти. Грантирам ви, че излекуван напълно пациент с IBS по който и да е метод на лечение все още няма регистриран и за това сме говорили и обсъждали много пъти. Опасявам се, че много страдащи от IBS остават с грешното впечатление, че антидепресантите решават проблема кардинално, а това не е така.

Някои хора докато пият правилния антидепресант или подобен медикамент може да се чувстват много добре. Такива случаи има регистрирани много. Но за да са добре най-малкото ще се наложи най-вероятно да го приемат цял живот, като в повечето случаи това не е достаъчно, особено що се касае в дългосрочен план.

Какво имам предвид: част от истината се съдържа именно във думите и аргументите що се касае до дълготраен ефект:

-  "Запознат съм с повече от три случая на лечение на състояние, приличащо на синдрома с диария, при което е използван един конкретен трицикличен антидепресант." - прилича, но най-вероятно не е IBS

-  "Два от тях са от медицински учебник. Касае две жени. Едната получавала диария всеки път на едно и също място при прибиране от работа, а втората винаги при пътуване." - това са наблюдавани случаи, а не научно доказан ефект. Това се случва при здрави хора, които изобщо нямат IBS. Ако на работа жената се храни с едно и също нещо, което просто и дразни и прави диария, това не означава, че тя има IBS. Затова се изисква изследване и то научно в което се елиминират всички външни фактори.  Много хора при пътуване получават запек или диария. Това е нормална реакция на организма, а не IBS.

- "...нещата получили траен ефект и пациентът вече не бил го търсил няколко години" - в което изобщо няма гаранция, че той не се е влошил и отново да е на антидепресанти, но при друг психиатър, защото много от пациентите спират лекарствата, няколко седмици или месеци дори се чувстват добре и после се влошават. И естествено отиват при друг психиатър, който не ги заблуждава, че с неговото лечение ще се оправят напълно и след като спрат лекарствата симптомите няма да се върнат. Именно затова се изискват научни изследвания, а не общи приказки на психиатри, които си правят самореклама.

Много хора си мислят, че IBS се предизвиква от стрес и може би са прави. Но не забрявяйте, че съвременните проучвания показват, че един път появил се IBS вече не е само стрес, той е свързан с увреждане на нервни клетки в червата ви, които неправилно възприемат и отразяват случващото се в червата. Тоест реагират по-бурно от колкото е необходимо. Да речем, че в такъв случай този процес на увреждане е обратим – въпреки, че дори и да е така, антидепресантите нямат такова действие. Те се използват при психични заболявания, а не при функционални, какъвто е случаят с IBS. В такъв случай би било логично да направим аналогия по-скоро с медикаментите за епилепсия, която е заболяване много по сходно с IBS, от колкото психичните заболявания. Лично аз дори мисля, че двете заболявания са почти еднакви – придизвикват неконтролируеми спазми на мускулатората (при епилепсията мускулите са тези на цялото тяло, а не само на червата). Различават се и по продължителността на пристъпите – при епилепсията тя е много кратка, при IBS тя е по дълготрайня, а при някои дори постоянна. И при двете заболявания има увреждане на нервни клетки – при епилепсията в мозъка, при IBS в червата. И при двете се налага използване на диета, която е много сходна. Има още много прилики, но да не изпадам в подробности.

Трябва да имаме предвид и какво става в червата ни при IBS. A именно, че имаме ниска усвояемост на някой късоверижни захари в тънките ни черва и фермрнтирането им в дебелото черво. При някои хора има и хранителни непоносимости. Не виждам как антидепресанта ще се справи с тези последствия от заболяването. Не си представяте, че антидепресанта ще увеличи тази усвояемост в червата или ще се справи с вече възникналите в тях бактериални инфекции. Тоест дори и да решава проблема със стреса, не решава другите проблеми, които са научно доказани при хора с IBS. Никой не знае дали те са първопричина или последствие, но ги има.

Всъщност повечето от антидепресантите имат аналгетично (обезболяващо) и релаксиращо действие. Тоест само притъпяват симптомите, а не елиминират причината за тях. Не случайно повечето нови медикаменти за IBS са ориентирани именно към борбата с тези бактериални инфекции. IBGard например е създаден от ментово масло, което е мощен бактериоцид. Рифаксимин, другото мощно лекарство за IBS e полусинтетичен антибиотик, който се използва за лечение на чревни инфекции. От всичко казано до тук става ясно че антидепресантите действат най-вероятно само симптоматично и подтискат изявата на симптомите без да лекуват. Тоест ако искате да ви помагат трябва да ги пиете цял живот и да се молите ефекта им да не намялва с времето или самото заболяване да не се изостри и те да не могат вече да се справят с по-силните симптоми.

В интерес на истината симптомите на всеки един пациент са строго индивидуални и начинът на лечение е строго индивидуален. Някои пациенти имат много силни симптоми и затова никой не може да ви налага някакъв начин на лечение. Вие сами трябва да изберете и да прецените, защото само вие знаете колко силни са симптомите ви. Но аз лично ви съветвам да използвате някакъв комбиниран начин на лечение:

1) да се погрижите и за стреса – с лекарства или без лекарства (с биофийтбек, йога и др. методи за рекалксация), да избягвате големия стрес;

2) да лекува те и контролирате бактериалните си инфекции – с лекарства, с подходящи пробиотици, с FODMAP диета, с коластра, с ментово масло и т. н. ;

3) да се погрижите за всички липси на елементи в организма си – да се храните разнообразно (FODMAP диетата позволява най-разнообразно хранене с храни от всички групи в малки количества без да предизвиква симптоми), да приемате хранителни добавки за това, което не можете да си набавите;

4) да не прекалявате с лекарства, били те и натурални – разхлабителни, против диария, против болка и спазми (ако добре се справяте с горните 3 точки, няма да се налага да се справяте с четвъртата).

 

Причината, поради която ви препоръчвам това, е защото това е ключът към контролирането на IBS. IBS никога не се лекува само с едно единствено хапче – за сега няма такова. Той е комбинация от методи за лечение. Това е и начина по който мислят и се лекуват хората с много възможности и много пари, тези които живеят в чужбина и имат достъп до най-добрите специалисти. Ако ставаше само с едно хапче, Кейт Скарлата и Сю Шепърд и други известни личности, автори на много книги за IBS, работещи с огромни екипи от хора да обучават пациенти в спазване на диетата, нямаше да се лекуват именно така.

Ако все пак сте решили в лечението си да включите и антидепресант или друг подобен медикамент и ако отидете на психиатър за първи път, първото с което трябва да започнете е не какви са ви психиатричните симптоми, а че имате IBS. Помолете психиатъра да прочете за заболяването и как точно се лекува, ако не го познава. Дайте му време за да се запознае с него. Уточнете, че това не е психиатрично, а гастроентерологично функционално заболяване. Обяснете му, че се лекува с много ниски дози медикаменти, и обикновено пациентите остават на най-силния медикамент, който им е бил изписан (трудно се спират лекарствата и трудно се понижава дозата). Ако установите, че не му е интересно да ви слуша просто сте попаднали в грешния кабинет. Ако откаже да се информира, той не е вашият лекар. Ако се съгласи, но въпреки това вземе да ви обяснява, че IBS си е IBS,  а той  може да ви излекува само психичните проблеми – пак не е вашият човек. Ако се съгласи с всичко и въпреки това започне да ви лекува с много силен медикамент или в големи дози – пак сте объркали лекаря. Сменете ако трябва 10 психиатъра, но намерете коректен човек.