Относно антидепресантите и методите за лечение на IBS

За съжаление нещата не са толкова прости колкото ги описват повечето специалисти. Грантирам ви, че излекуван напълно пациент с IBS по който и да е метод на лечение все още няма регистриран и за това сме говорили и обсъждали много пъти. Опасявам се, че много страдащи от IBS остават с грешното впечатление, че антидепресантите решават проблема кардинално, а това не е така.

Някои хора докато пият правилния антидепресант или подобен медикамент може да се чувстват много добре. Такива случаи има регистрирани много. Но за да са добре най-малкото ще се наложи най-вероятно да го приемат цял живот, като в повечето случаи това не е достаъчно, особено що се касае в дългосрочен план.

Какво имам предвид: част от истината се съдържа именно във думите и аргументите що се касае до дълготраен ефект:

-  "Запознат съм с повече от три случая на лечение на състояние, приличащо на синдрома с диария, при което е използван един конкретен трицикличен антидепресант." - прилича, но най-вероятно не е IBS

-  "Два от тях са от медицински учебник. Касае две жени. Едната получавала диария всеки път на едно и също място при прибиране от работа, а втората винаги при пътуване." - това са наблюдавани случаи, а не научно доказан ефект. Това се случва при здрави хора, които изобщо нямат IBS. Ако на работа жената се храни с едно и също нещо, което просто и дразни и прави диария, това не означава, че тя има IBS. Затова се изисква изследване и то научно в което се елиминират всички външни фактори.  Много хора при пътуване получават запек или диария. Това е нормална реакция на организма, а не IBS.

- "...нещата получили траен ефект и пациентът вече не бил го търсил няколко години" - в което изобщо няма гаранция, че той не се е влошил и отново да е на антидепресанти, но при друг психиатър, защото много от пациентите спират лекарствата, няколко седмици или месеци дори се чувстват добре и после се влошават. И естествено отиват при друг психиатър, който не ги заблуждава, че с неговото лечение ще се оправят напълно и след като спрат лекарствата симптомите няма да се върнат. Именно затова се изискват научни изследвания, а не общи приказки на психиатри, които си правят самореклама.

Много хора си мислят, че IBS се предизвиква от стрес и може би са прави. Но не забрявяйте, че съвременните проучвания показват, че един път появил се IBS вече не е само стрес, той е свързан с увреждане на нервни клетки в червата ви, които неправилно възприемат и отразяват случващото се в червата. Тоест реагират по-бурно от колкото е необходимо. Да речем, че в такъв случай този процес на увреждане е обратим – въпреки, че дори и да е така, антидепресантите нямат такова действие. Те се използват при психични заболявания, а не при функционални, какъвто е случаят с IBS. В такъв случай би било логично да направим аналогия по-скоро с медикаментите за епилепсия, която е заболяване много по сходно с IBS, от колкото психичните заболявания. Лично аз дори мисля, че двете заболявания са почти еднакви – придизвикват неконтролируеми спазми на мускулатората (при епилепсията мускулите са тези на цялото тяло, а не само на червата). Различават се и по продължителността на пристъпите – при епилепсията тя е много кратка, при IBS тя е по дълготрайня, а при някои дори постоянна. И при двете заболявания има увреждане на нервни клетки – при епилепсията в мозъка, при IBS в червата. И при двете се налага използване на диета, която е много сходна. Има още много прилики, но да не изпадам в подробности.

Трябва да имаме предвид и какво става в червата ни при IBS. A именно, че имаме ниска усвояемост на някой късоверижни захари в тънките ни черва и фермрнтирането им в дебелото черво. При някои хора има и хранителни непоносимости. Не виждам как антидепресанта ще се справи с тези последствия от заболяването. Не си представяте, че антидепресанта ще увеличи тази усвояемост в червата или ще се справи с вече възникналите в тях бактериални инфекции. Тоест дори и да решава проблема със стреса, не решава другите проблеми, които са научно доказани при хора с IBS. Никой не знае дали те са първопричина или последствие, но ги има.

Всъщност повечето от антидепресантите имат аналгетично (обезболяващо) и релаксиращо действие. Тоест само притъпяват симптомите, а не елиминират причината за тях. Не случайно повечето нови медикаменти за IBS са ориентирани именно към борбата с тези бактериални инфекции. IBGard например е създаден от ментово масло, което е мощен бактериоцид. Рифаксимин, другото мощно лекарство за IBS e полусинтетичен антибиотик, който се използва за лечение на чревни инфекции. От всичко казано до тук става ясно че антидепресантите действат най-вероятно само симптоматично и подтискат изявата на симптомите без да лекуват. Тоест ако искате да ви помагат трябва да ги пиете цял живот и да се молите ефекта им да не намялва с времето или самото заболяване да не се изостри и те да не могат вече да се справят с по-силните симптоми.

В интерес на истината симптомите на всеки един пациент са строго индивидуални и начинът на лечение е строго индивидуален. Някои пациенти имат много силни симптоми и затова никой не може да ви налага някакъв начин на лечение. Вие сами трябва да изберете и да прецените, защото само вие знаете колко силни са симптомите ви. Но аз лично ви съветвам да използвате някакъв комбиниран начин на лечение:

1) да се погрижите и за стреса – с лекарства или без лекарства (с биофийтбек, йога и др. методи за рекалксация), да избягвате големия стрес;

2) да лекува те и контролирате бактериалните си инфекции – с лекарства, с подходящи пробиотици, с FODMAP диета, с коластра, с ментово масло и т. н. ;

3) да се погрижите за всички липси на елементи в организма си – да се храните разнообразно (FODMAP диетата позволява най-разнообразно хранене с храни от всички групи в малки количества без да предизвиква симптоми), да приемате хранителни добавки за това, което не можете да си набавите;

4) да не прекалявате с лекарства, били те и натурални – разхлабителни, против диария, против болка и спазми (ако добре се справяте с горните 3 точки, няма да се налага да се справяте с четвъртата).

 

Причината, поради която ви препоръчвам това, е защото това е ключът към контролирането на IBS. IBS никога не се лекува само с едно единствено хапче – за сега няма такова. Той е комбинация от методи за лечение. Това е и начина по който мислят и се лекуват хората с много възможности и много пари, тези които живеят в чужбина и имат достъп до най-добрите специалисти. Ако ставаше само с едно хапче, Кейт Скарлата и Сю Шепърд и други известни личности, автори на много книги за IBS, работещи с огромни екипи от хора да обучават пациенти в спазване на диетата, нямаше да се лекуват именно така.

Ако все пак сте решили в лечението си да включите и антидепресант или друг подобен медикамент и ако отидете на психиатър за първи път, първото с което трябва да започнете е не какви са ви психиатричните симптоми, а че имате IBS. Помолете психиатъра да прочете за заболяването и как точно се лекува, ако не го познава. Дайте му време за да се запознае с него. Уточнете, че това не е психиатрично, а гастроентерологично функционално заболяване. Обяснете му, че се лекува с много ниски дози медикаменти, и обикновено пациентите остават на най-силния медикамент, който им е бил изписан (трудно се спират лекарствата и трудно се понижава дозата). Ако установите, че не му е интересно да ви слуша просто сте попаднали в грешния кабинет. Ако откаже да се информира, той не е вашият лекар. Ако се съгласи, но въпреки това вземе да ви обяснява, че IBS си е IBS,  а той  може да ви излекува само психичните проблеми – пак не е вашият човек. Ако се съгласи с всичко и въпреки това започне да ви лекува с много силен медикамент или в големи дози – пак сте объркали лекаря. Сменете ако трябва 10 психиатъра, но намерете коректен човек.