Моята история

          Моята история е много дълга и едва ли ще мога да я разкажа в една страница, но ще направя едно резюме на проблемите ми, които започнаха преди около 5 години. Всичко започна с много проблеми в работата, проблеми с родителите на съпруга ми и една операция на външен хемороид. Това явно отключи заболяването. При мен не става въпрос само за симтоми. Обиколихме всички известни гастроентеролози и хирурзи в България, дори събираха консилиум за моя проблем от хирурзи - професори, доценти, "светила" в медицината, както ги наричат, направиха ми всички съществуващи и несъществуващи изследвания.... и нищо не установиха. Последваха много операции - за фисури, повдигане на матката тъй като тя "затискала червото", скъсяване на червото и поставяне на кръгови съшиватели, червото правеше стенози постоянно, които никой не можеше да обясни. Ходихме дори в Турция и ме прегледаха 3-ма професури - хирург, гастроентеролог и гинеколог - и там нищо не установиха, освен, че "физиологиятя ми била дори променена и нищо при мен не било като в учебниците по медицина и най-вече да бъда спокойна, защото нямам раково заболяване. Излишно е да обяснявам, че когато човек няма диагноза, това че няма определено заболяване, пък било то и раково не може да го успокои особено много. Върнахме се веднага в България и ходенето по мъките продължи, докато червото не спря да работи напълно. Съответно никой не ми вярваше, че се хранех и не ходех изобщо по голяма нужда. За да се "уверят", че не ги лъжа лекарите решиха отново да напълнят червата ми с бариева каша, която както им и казах - изобщо не излезе от там. Цялото ми дебело черво светеше в рентгена и кашата си стоеше там. Правеха ми клизми, от които водата дори не изтичаше, да не говорим за нещо друго, пиех разхлабителни и очистителни - които повръщах веднага. От лекарствата започнаха адски болки в стомаха, вливаха ми постоянно силни обезболяващи и нищо... Тогава ми изкараха колостома, която съответно изобщо не проработи, 10 дни след това ми изкараха и илиостома, тя заработи, но стомаха правеше зверски спазми и накрая и тя спря да работи. Никой лекар не искаше и не смееше да прави нищо. Просто казваха, че не могат повече да ми помогнат. Станах 35 кг., хранеха ме само със системи, вливаха ми постоянно силни обезболяващи и спазмолитици, изследванията ми бяха ужасни, белтъка ми беше изключително нисък...Изписаха ме и от последната болница и се прибрах в къщи. Умишлено не написах нито едно име на лекар и не съм изброила всички болници през които минах, защото са все известни имена и болници. Сега вече мога да напиша няколко имена - на хората, които ме спасиха...Точно на Коледа влязох в болницата в Шумен по спешност. Там дежурен беше д-р Бисер Митев - хирург, той ме прегледа и беше първият лекар, който искрено се възмути от "светилата", които са ме докарали до това състояние. Каза, че само трима човека в България могат да ми помогнат. Изпрати ме във ВМА Варна, където за първи път се срещнах с Професор Костов - човека, на когото цял живот ще му бъда благодарна. Той направи много рискова операция с цел да се опита да възстанови неработещата илиостома. По време на операцията обаче се оказало че имам изсипване на червата, стомите са направени не както трябва, илиостомата е изкарана на 1 м. от края на тънките черва и се е удивил изобщо как съм жива. Операцията беше много дълга, махнал ми е всички стоми и е върнал червата обратно да работят. Направил ми е байпас от тънките към дебелото черво за да може да се разрежда съдържимото им и да се преодолеят стесненията, с цел да се разреди и изхвърли бариевата каша, която е станала на камък в червата ми. Червото заработи много трудно. Лежах в болницата 1 месец след това. Два пъти ми чистиха бариевата каша в операционната под упойка. Вливаха ми изкуствена храна, кръв и плазма за да може да се качи белтъка и да заздравеят шевовете от операциите. Изписаха ми и успокоителни. Накрая червото заработи. Ядях много малко неща, но започнах да се храня и когато всичко беше наред ме изписаха. В продължение на 2 години професора ми беше като личен лекар - изписваше ми лекарствата дори при обикновени грипове, за да не направи някой пак някоя глупост и да ме върне в предишното ми състояние. Когато нещата се успокоиха спрях успокоителните лекарства и започнах да включвам повече храни и симптомите ми отново се повиха - остатъци след изхождане, къркорене, спазми, силни болки, започнаха да се появяват и постоянни бактериални инфекции и т. н. Лекувахме инфекциите с антибиотици, а после и с хомеопатия при известен в България хомеопат, който поне веднъж седмично излиза в предаванията телевизията. Резултата от лечението с хомеопатия - положението още повече се влоши, натъпкаха ме с фибри, инулин, прополис, баластни вещества, билки и подправки, които по-късно се оказа, че са напълно противопоказни за моето заболяване. Направо ме изпратиха в ада. Не знаехме какво да правим. Случайно в интернет прочетох една статия и под нея имаше коментар на пациент болен от IBS. Симптомите бяха същите. Коментара ни насочи към Университетската болница - Иван Рилски в София. Там се срещнахме с проф. Матева. която директно ни изпрати при д-р Стефан Митев. Той не беше на работа, но дойде в почивния си ден за да се срещне с нас, понеже идвахме от Шумен. Това беше единствения лекар, който успя да ми постави точната диагноза. Започна лечението ми - с медикаменти и немедикаментозно (комбиниран метод). Резултатите не закъсняха. Един месец след това вече почти нямах никакви симптоми на заболяването. Сега ми предстои спиране и на успокоителните лекарства, които бях започнала отново да вземам през последните месеци. Много ме изненада и ефекта от диетата - била съм на всякакви диети, които нямаха почти никакъв ефект, защото са се доближавали, но и много са се различавали от FOODMAP диетата. Никога от толкова години насам не съм се чувствала толкова добре! Много съм благодарна за шанса който имах да попадна в тази болница и при този лекар - едни от малкото, които не бяхме посещавали преди и му благодаря от сърце. От тогава се занимавам само със заболяването или по-точно с FODMAP диетата. Изчетох всичко, което намерих по въпроса, свързах се с много диетолози в чужбина и в университета Monash. Написах книга с рецепти, която надявам се някой ден ще види бял свят. Започнах да помагам на пациенти, които са опитали всичко за да подобрят симптомите си и нищо не е дало ефект или ефекта е бил временен или недостатъчен. Надявам се да съм била полезна на страдащите от IBS и искрено им пожелавам никога да не минават по пътя, който трябваше аз да измина за да стигна до тук. Затова и си позволих да изпиша всички тези редове. Има шанс за медицината и в България, но за да сме добре и ние трябва да положим необходимите усилия и едно от тях е именно диетата!